Кредитни карти

Публикувано от

Надписът на банкомата "Картата ви е отхвърлена" може да ви влуди, ако парите ви трябват на всяка цена. Отказът може да означава много неща - или че картата ви е блокирана от издалата я банка, че е повредена или пък сметката ви е опразнена. Най-неприятен, разбира се, е третият случай, защото по всяка вероятност някой ви е източил парите. Рискът това да ви се случи е все по-голям. Просто огромна част от българите вече се редят на банкомати за заплатите си или пък ползват кредитни карти. Това настървява измамниците, които стават все по-изобретателни. Тенденцията е престъпниците да търсят по-високотехнологични средства за измамите с пари, обясняват полицаите. Успешните удари на злосторниците зачестяват, признават с неохота банкери.

Ужилване чрез "скимиране" е класика за апашите, които са тесни специалисти по банкови карти. Номерът отдавна е популярен на Запад, но вече се практикува с размах и у нас. Става въпрос за копиране на данните от банкова карта с четящо устройство, което измамниците поставят над истинското в банкомата. Данните след това се възпроизвеждат на фалшива банкова карта. Копирането на информацията в кредитна карта може да се случи и при плащане при търговец, ако картата на клиента бъде прекарана през подобно копиращо устройство без негово знание. Подправените кредитни карти се използват за теглене на пари от банкомат, твърдят криминалисти. Те се използват по-рядко за плащане при търговци, защото там операцията е лице в лице и служителите може да поискат клиентът да се идентифицира с личната си карта.
Според банкери възможно е измама с кредитна карта да се случи и в интернет, ако сайтът, който се ползва, не е защитен.
Обир чрез "фишинг" е патент на хакерите, които търсят лапнишарани. Те изпращат електронно съобщение от уж достоверен източник, но съдържащо връзки към мошенически сайтове. Обикновено имейлът е "Установихме пробив в системата". Затова "фишърите", разбирай апашите от мрежата, се опитват да принудят потребителя да въведе в сайта конфиденциални данни - номера на своята карта, кода, обозначен на гърба й, понякога името на държателя и валидността.
Други методи за картови измами са незаконното придобиване на карти и ПИН-ове, позволяващи безпроблемно точене.
Легенди се разказват за така наречената "ливанска примка". Устройството и механизмът на действие са изключително прости - примката е изработена най-често от тънка магнитна лента, примерно от видеокасета. Тя се монтира директно в отвора на банкомата, където се вкарва картата при теглене, като това може да бъде съпроводено и с монтиране на допълнителна рамка върху оригиналния отвор. Примката е обработена от вътрешната страна по такъв начин, че да пречи на картата да излезе. Когато клиентът се опитва да изтегли пари и вкара картата си в отвора, тя се "улавя" от примката и терминалното устройство не може да я върне. Потребителят остава с впечатлението, че банкоматът е задържал картата по технически причини. Уж случайно в този момент се появява доброжелател, който предлага съвети как човекът да получи картата си обратно в различни варианти, но след като му каже ПИН кода си. След като картата така и не бива върната от терминалното устройство, измамникът я изважда с помощта на примката. След това използва ПИН-а, за да изтегли пари от сметката на наивната жертва.
На банкоматите има подробни указания къде да се обадят при проблем клиентите. Това веднага е довело до ново хрумване на измамниците. Те заменят поставените от банките номера на мобилни телефони, на които да се обадят потребителите при проблеми с устройството. Когато клиентът звънне на указания номер, отново му изискват ПИН-а като условие за решение на проблема с неговата "задържана" карта.
Измамниците използват и фалшива клавиатура, която се монтира върху оригиналната. Тя е свързана със сканиращото устройство и предава към него ПИН кода. Извършителите са на относително близко разстояние, но не чак дотам, за да бъдат лесно забелязани и разпознати. След събиране на информация от една или две карти те бързо прибират устройството.
Друг популярен трик е да се монтира миниатюрна камера. Тя се поставя около или на банкомата, с добра видимост към клавиатурата. Така се снима ПИН на собственика на картата. Изобретателните престъпници дори правят изкуствени покриви на банкоматите, в които монтират устройствата. Най-тревожното е, че подобна техника може да бъде закупена от интернет срещу стотина долара.
Според полицаите напоследък обирджиите са станали толкова нагли, че предпочитат направо да режат банкоматите с флекс. Това крие много по-малък риск за крадците, отколкото използването на кредитни карти с фалшиви данни, коментират запознати. Този метод се използвал в по-малките населени места, където има по един банкомат, който се зарежда два пъти седмично и сумите в него са по-големи, отколкото в големите градове. Освен това обирджиите рядко може да бъдат спипани на местопрестъплението от камера или случаен минувач.
Според родните банкери измамите с карти, издадени от български трезори, са два пъти по-малко отколкото в Централна и Западна Европа и четири пъти по-малко в световен мащаб. Нивата обаче на "ужилвания" у нас с карти, издадени от чужди банки, са горе-долу колкото тези в света. Има и случаи, при които издадени у нас кредитни пластини са "скимирани" при транзакции в чужбина и след това данните им са използвани за неправомерно теглене на средства. Практиката сочи, че най-често картите се издават на едно място, "скимират" се на второ, а след това подправените копия се използват на трето.
Банкерите са единодушни, че съществен етап от мерките срещу измамите е въвеждането на чип, който прави невъзможно копирането на информацията върху тях. Банките в България вече масово приемат карти с чип на своите банкомати, а някои започнаха и издаването им.